Характеристика на въздушния транспорт в България

Автор работы: Пользователь скрыл имя, 20 Ноября 2013 в 17:09, реферат

Описание работы

Въздушният транспорт е транспорт, който се осъществява посредством въздушни съдове като например : самолети, въртолети и др., а също така необходимата за тяхната експлоатация инфраструктура: летища, диспечерски и технически служби.
През последните десетилетия въздушният транспорт навлезе сравнително бързо и трайно в живота на съвременното общество.

Содержание работы

1. Същност на въздушния транспорт ............................................................... 3 стр.
2. Историческо развитие на въздушният транспорт в България ................... 4 стр.
3. Летищна инфрастуктура в България............................................................. 5 стр.
4. Заключение …………………………………………………………………… 6 стр.
5. Източници ……………………………………………………………………. 7 стр.

Файлы: 1 файл

реферат по оут.doc

— 108.50 Кб (Скачать файл)

Характеристика на въздушния  транспорт в България



Университет за национално и световно стопанство

Факултет  „Икономика на инфраструктурата“

Катедра „Стопанска логистика“


 

 

Реферат

                            

                                 на тема

Характеристика  на въздушния транспорт

в България

 

 

 

 

Изготвила:                                                                  Проверил:

Десислава Илиева                                                     Ас. д-р К. Луканов

ф.№ 105147                                  

гр.1616

 

 

12.11.2013 година

Гр. София

 

 

Съдържание:

  1. Същност на въздушния транспорт ...............................................................    3 стр.
  2. Историческо развитие на въздушният транспорт в България ...................     4 стр.
  3. Летищна инфрастуктура в България.............................................................    5 стр.
  4. Заключение ……………………………………………………………………  6 стр.
  5. Източници …………………………………………………………………….   7 стр.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Същност на въздушния транспорт

Въздушният  транспорт е транспорт, който  се осъществява посредством въздушни съдове като например : самолети, въртолети и др., а също така необходимата за тяхната експлоатация инфраструктура: летища, диспечерски и технически служби.

През последните десетилетия въздушният транспорт  навлезе сравнително бързо и  трайно в живота на съвременното общество. Благодарение на транспорта се осъществяват икономическите връзки между отделните райони на страната, а също и между различните страни в целия свят. Поради тази причина, той се е превърнал в най-бързият и същевременно най-скъпият вид транспорт.

Основна сфера  на този вид транспорт са пътническите превози. Въздушният транспорт е в състояние да осигурява бурзо придвижване на пътуващите към различните райони на страната и към различни страни за сравнително кратко време. Също така  се осъществяват и товарни превози, но техният процент в сравнение с пътническите превози е по-малък. Благодарение на него също така се осигурява бързо и навременно доставяне на пощата, ежедневния и периодичния печат и в най- отдалечените краища на страната, а също и на чуждестранни вестници и списания в нашата страна.

При характеристиката на всеки вид транспорт се описват  предимствата и недостатъците, които се определят от техническото им устройство и организацията на работата в тях. Това се прави с цел да се определи мястото на съответния вид транспорт в транспортната система.

Предимствата  на въздушния транспорт в сравнение  с другите видове транспорт са следните : висока техническа и търговска скорост, сравнително малка зависимост от физико-географските условия, най-къси срокове за доставка и маршрути на превоза, бързо организиране на максимален брой връзки между съществужащите аерогари, най-висока степен на опазване на потребителната стойност на стоките, въздушнотранспортната техника се развива по-бързо в сравнение с темповете на развитие на техниката в другите видове транспорт и др..

Недостатъците са : висока себестойност на превозите, голямото влияние на метеорологичните условия върху извършването на полетите, големи разходи на гориво, ниска екологичност и др.. В много труднодостъпни райони, например в планини или  в Крайният Север, въздушният транспорт е без алтернатива. В такива случаи, когато на мястото на приземяване липсва писта се изполват въртолети. Голям проблем при съвременните самолети е шума при излитане, който нарушава качеството на живот на жителите на разположените в близост до летището квартали.

Може да се каже, че при въздушният транспорт пътническите превози не са до такава степен скъпи, както товарните. Чрез него предимно се превозват бързоразвалящи се стоки и стоки, които изискват бързо и срочно доставяне. При превозът на пътници, въздушният дял има голямо значение, поради причината, че важен проблем, на днешният забързан начин на живот, е икономията на време.

 

  1. Историческо развитие на въздушният транспорт в България

Поради общото икономическо изоставане в развитието на Република България се забелязва, че това е окозало съществено влияние  на въздушния трнспорт.

България е част от бурното  развитие на авиацията през 20-те и 30-те години на ХХ век, като първите полети с въздухоплавателни апарати са извършвани от естествени терени. Първата летателна площадка в град София се е намирала на територията на днешната централна ж.п. гара.

През 1922г. е поставено началото на търговските въздушни превози. Успешно са осъществени пробни полети за доставка на пощенски пратки по два маршрута: 
София- Горна Оряховица- Варна- Русе и София- Пловдив- Ямбол- Бургас, които трасират първите вътрешни линии.

В исторически  план за първи път на 27 декември 1946 г. се приема Постановление на МС № 8, с което се създава "Дирекция "Въздушни съобщения" (ДВС). Това се счита за начало на гражданското въздухоплаване. На 29 юни 1947 г. на летище Враждебна министър-председателят Георги Димитров открива първата гражданска въздушна линия София- Бургас, а малко по- късно влиза в експлоатация и авиолинията София- Варна. На 13 февруари 1948 г.  е открита първата линия с маршрут София- Белград- Будапеща- Прага.

През 1948г. е създадено българо- съветското авиационно дружество “ТАБСО”, което през 1954г. е преименувано и преобразувано в “БАЛКАН”. Авиокомпанита съществува до 2002 г, когато е закрита поради несъстоятелност и през месец ноември същата година правителството създава нова държавна авиокомпания, наречена „България Ер”.

Годините на развитие на въздушният транспорт се характеризират с бърз растеж на летищния трафик, което налага многократно увеличаване на капацитетните възможности.

  1. Летищна инфрастуктура в България

Инфраструктурата на въздушния транспорт включва летищната инфраструктура и инфраструктурата на ДП „Ръководство на въздушното движение”. Понататък ще разгледаме единствено летищната инфраструктура на страната.

Република България разполага  с пет действащи международни летища – София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица, за обществено ползване и около 150 летателни площадки за нуждите на селскостопанската авиация. Неопериращи в момента са летищата Русе, Стара Загора и Търговище.

Летищната инфраструктура на страната е в много лошо състояние. Поради тази причина трудно се привличат нови превозвачи и не могат да се направят нови маршрути. Липсва необходимият комфорт, от който се нуждаят пътници, защото пътническите терминали имат ограничен капацитет. В резултат на това не може да се осигури и необходимото ниво на обслужване.

Към слабите  страни на летищната инфраструктура спадат още : недостатъчният капацитет на пистовите системи и перони на летищата, за посрещане на по-големи и по-тежки самолети; силно изразена нерегулярност и сезонност при експлоатацията на летищата, обслужващи туристопоток – Варна, Бургас и Пловдив; пътищата за достъп и паркингите за коли в обществената зона също не отговарят на изискванията за качество и др..

Освен слаби  страни, при този вид инфраструктура  може да отбележим и няколко доста силни черти. Като например : Благоприятно географско разположение на летищата София, Варна и Бургас, в рамките на континента; Обслужване на непрестанно нарастващ пътникопоток в летищата Варна, Бургас и Пловдив; Добра квалификация на обслужващия авиационен персонал в летищата и др..

„Летище София” е най-голямото и най-добре оборудваното в страната. Настоящата инфраструктура и сгради на летището са в незадоволително състояние. Пътническия терминал има ограничен капацитет и съоръжения, което се отразява негативно върху качеството и ефективността на обслужването. Състоянието на пистата и перона също е под необходимия стандарт.

Като  цяло, инфраструктурата на „Летище Варна” отговаря на изискванията за международно летище за обществено ползване Фактът, че почти 99% от пътникооборота се образува от туристи през четирите летни месеца на годината е предпоставка за основния проблем на летището – липсата на достатъчно площ за обслужване на пътниците и багажите в този период.

Инфраструктурата  на „Летище Бургас” в общи линии отговаря на изискванията за международно летище за обществено ползване. И тук, както при летище Варна, пътникооборотът се образува почти изцяло от туристи през четирите летни месеца на годината и основният проблем е липсата на достатъчно площ за обслужване на пътниците и багажите в този период.

„Летище Пловдив” е със статут на международно летище. Земята и пистата за излитане и кацане, които ползва, са публична държавна собственост, управлявана от Министерство на отбраната. Летището се нарежда във втората група летища на страната. Трафикът на летище Пловдив отбелязва известен спад след 1999 г., но  също нараства бързо в последните години.

„Летище Горна Оряховица” е със статут на международно летище. Земята и част от съоръженията са публична държавна собственост, управлявана от Министерство на отбраната. . Пътническия терминал е в добро състояние, но е изграден и оборудван за обслужване на вътрешни полети.

Към основни  приоритети за развитието на летищната  инфраструктура според „Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на РБ” спадат следните :

  • Подобряване на летищната инфраструктура в краткосрочен план;
  • Актуализация на съществуващите и изготвяне на генерални планове за развитие на летищата;
  • Повишаване на нивото на сигурност и безопасност в летищата;
  • Създаване на условия за привеждане на летищата в съответствие с изискванията на ЕС в областта на опазване на околната среда;
  • Развитие на малките летища чрез публично-частно партньорство.

 

  1. Заключение

 

Въздушният  транспорт е най-привлекателният  и бърз транспорт през последните години в България. Все повече хора се стремят да го използват, защото той осигурява достъп до всяка  географска точка на света. Поради тази причина напоследък се набляга на решаването на основнит проблеми чрез различни стратегии като например : модернизация на летищните комплекси, подмяна на остарялата летателна техника и наземни съоръжения, поддържане на висока квалификация и трудова дейност, опазване на природната среда и др..

 

  1.   Източници

http://www.sofia-airport.bg/pages/content.aspx?tm01=109&tm02=78

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

 

http://photoarhiv-todorslavchev.com/?p=3985

http://www.mtitc.government.bg/

 


Информация о работе Характеристика на въздушния транспорт в България