Туризъм – основни теоритични познания

Автор работы: Пользователь скрыл имя, 06 Января 2012 в 12:01, лекция

Описание работы

Във връзка със статистическото отчитане на пътуващите лица се появяват първите формулиравки на понятието „туризъм”. То се разглежда като една от формите на миграция на населението, която не е свързана с промяна на местожителството или местоработата.

Файлы: 1 файл

Туризм.doc

— 80.50 Кб (Скачать файл)

     Туризъм – основни теоритични познания. 
 

     Дефиниране  на понятия и терминологични уточнения за туризма. Особености на туристическата дейност. Туристически продукт. Класификация на туристическия  продукт. 

     Във връзка със статистическото отчитане на пътуващите лица се появяват първите формулиравки на понятието „туризъм”. То се разглежда като една от формите на миграция на населението, която не е свързана с промяна на местожителството или местоработата.

      Най-същественият от признаците на туризма е местоживеенето, дефинирано на Международната конференция за статистика на пътуванията и туризма (Отава, 1991 г.) като „обичайна среда”. С този признак се изключват от туристите хора, които извършват пътувания от дома си до работното място и обратно, понеже реално погледнато те не напускат обичайната си среда и не се регистрират като туристи. Друг не по-малко важен признак е продължителността на пребиваването. Той също спада към определенията за туризма и позволява да се отличат туристите и екскурзиантите от постоянно живущите. Особено внимание заслужава признака, характеризиращ целите на туризма, които позволяват точно да се разделят видовете дейности, отнасящи се към туризма и ползващи митнически привилегии, отстъпки и намаления, определени от държавата за туризма. Главна цел на туризма е получаването на удоволствия и отдих от страна на туристите. Тя се допълва от пътуването с опознавателна цел, оздравителните и лечебните, професионално-деловите цели, гостуването и т.н. Организацията на различните начини на отдих на хората под формата на туризъм се отдели като особена сфера на приложение на обществения труд, давайки основание туризмът да бъде определян като отрасъл. Отрасълът туризъм представлява съвкупност от самостоятелни, териториално обособени туристически предприятия, разполагащи с определена материална база и специализирани в производството и реализацията на туристически услуги и стоки, с дейност и управление обединени в едно. Туристическата индустрия, според определението дадено от Конференцията на ООН по търговия и развитие през 1971 г., представлява съвкупност от производствени и непроизводствени видове дейности, насочени към създаването на стоки и услуги за пътуващи лица.

     Обект на туристическата дейност са хората, които се нуждаят от почивка и  развлечение. Субект са предприятията с техния пресонал, които си поставят за цел да удовлетворят тази потребност. Резултатите от тази дейност са туристическите продукти. Туристическият продукт може да се определи като произведен резултат посредством дейности, осъществявани на границата между доставчика и клиента и посредством вътрешни дейности, на доставчика за посрещане на потребности от клиента. Доставчикът е предприятието, което предоставя туристическия продукт на клиента. От своя страна клиентът е получателят на продукта. Той може да бъде крайният потребител, ползвател, облагодетелствано лице или купувач. Качеството на туристическия продукт може да се разглежда като съвкупност от свойства и характеристики на продукта, свързани със способността им да задоволяват установени или предполагаеми потребности. Самата потребност в общата й трактовка представлява необходимост от нещо, изискващо удовлетворение. Един от законите на обществото е законът за нарастване на потребностите. Той се изразява в нарастване и усъвършенстване на потребностите на личността, групи личности и цялото общество с производителните сили и културата. Степента на задоволяване на потребностите е крайната характеристика, резултатът от всяка човешка дейност. Особено значение има задоволяването на социалните потребности, представляващи отражение на обществените отношения. За характеризиране нивото на задоволеност на тези потребности се използва категорията благосъстояние на обществото. Процесът на задоволяване на социалните потребности създава условия за жизнена дейност на населението. Тези условия се характеризират с категорията качество на живот. Един от сложните въпроси в практиката е построяването на йерархична обща структура на потребностите и на продуктите, които ги удовлетворяват.

     Конкретната структуризация на потребността от почивка и развлечение и на туристическите продукти изисква да се вземат под внимание различията между материалните и нематериални продукти ( услугите). Другото уточнение се отнася до това, че свойствата на услугите не могат да се измерват както при материалните продукти. Услугите не могат да се складират, те се предлагат в реално време. Услугите имат времеви граници, случват се във времето и се състоят от различни дейности, свързани във времето.

     За  туристическия продукт е характерно, че почти винаги се предлага посредством една пряка връзка между лицето от персонала и клиента, очи в очи, без посредници. Спецификата на туристическия продукт изисква той да бъде пригаждан към личните качества и очаквания на клиента, който в крайна сметка трябва да получи едно индивидуално отношение. Опитът показва, че индивидуализирането на предлагания продукт изисква талант и въображение в неговата диверсификация, по – голяма прецизност в контрола на резлутатите и по – добра подготовка на персонала.

      Предлагането на туристическия продукт се извършва в условията на епизодично и програмирано търсене. Успехът на предприятието зависи в много голяма степен от персонала, който предлага услугата. Клиентът от своя страна може да бъде крайно необходим в процеса на създаване на продукт. Лицето от персонала, както и клиента трябва да бъдат мотивирани, за да се извърши продажбата на продукта.

     Голяма  част от елементите, които съдържат изрични материални и нематериални предимства, формират т. нар. ядро на туристическия  продукт. Други материални и нематериални елементи образуват периферията на продукта.

      Незадоволителното качество на някои от предлаганите туристически продукти най – често  се дължи на допускането на грешки от страна на персонала. Причинете за тях  могат да бъдат обърквания, закъснения, несполуки, злополуки и отрицателни действия, които понижават качеството, производителността и ефективността на операциите. Видовете грешки могат да бъдат обобщени по следния начин: грешки от отклонени от установените норми за време при обслужване на клиентите; грешки от закъснения; грешки, допуснати при отклонения на персонала от установените с фирмени стандарти, документирани процедури или работни инструкции методи, процеси и действия; грешки, допуснати при вземане на решения; грешки от неправилно проведения контрол на изпълнението; грешки, допуснати в планирането ( могат да бъдат с големи негативни последици за предприятието); грешки, допуснати поради вътрешни разногласия на ръководството, пречки или конфликти; грешки, породени от липсата на достатъчна комуникация между ръководния и изпълнителския персонал, както и между ръководителите  на различните управленски равнища на туристическото предприятие. 

       Човешката надеждност е не  по – малко важна от надеждността  на оборудването, което е важен фактор за надеждността на туристическата дейност и може да се определи като процентно допълнение към човешката грешка.

      Възприемането на качеството на туристическия продукт  от клиента е твърде субективно. Ето защо неговата оценка е неточна  и се основава на получените рекламации. Изследванията показват, че само 10 % от недоволните клиенти рекламират продукта, а останалите реагират пасивно, като оказват да закупуват повече този продукт.

      Осигуряването на надеждността на туристическия продукт  е възлов проблем, чието решение се търси в подобрението на лимита за сигурност на елементите, които образуват продукта. Той представлява разликата между минималната възможност на лицето от персонала да обслужи клиента при утежнени условия, без да допусне грешка, и максималните изисквания на клиента към обслужването.

      Необходимият  лимит на сигурност при услугите зависи също от опасностите. Те обаче  не се изчисляват при туристическия  продукт като общ лимит на сигурност, поради неточности, присъщи на природата  на продукта.

      Необходимостта  от намаляване на опасностите може да се постигне с преобразуване на процесите и най – вече с  обучението и мотивирането на ангажирания  персонал, който, при туристическия  продукт, е от изключителна важност.

      Обучението  на персонала на туристическото предприятие трябва да обхваща техническата подготовка, сферата на интерактивната комуникация с клиентите и въпросите на фирмената политика. То се организира от туристическото предприятие, от специализирана фирма в тази област, или комбинирано.

      Освен чрез обучението надеждността на туристическия  продукт би могла да се подобри  и чрез метода на свръхизобилието. Той  се основава на дублирането или мултиплицирането на елементи, които изпълняват една и съща функция в продукта и  всеки от тях е в състояние  да я осъществява самостоятелно.

Методът за проверка на процеса на обслужване е друг метод, прилаган за подобряване  на надеждността на туристическия продукт. Той се основава на съхраняване на познанието и на опита от допускането  на грешки при обслужването на клиентите в туристическите обекти.

     Теория  за туризма. Туристически мултипликатор. Видове теории. Връзки на теорията за туризма с други  научни структури. 

     Теорията  за туризма представлява съвкупност от взаимосвързани твърдения и доказателства, обясняващи и предсказващи явленията в туризма.

     Теоретичното  познание се възприема като знание за същността, което придобива формата  на общи твърдения за ненаблюдаеми чрез сетивата обекти в туризма и  което служи като инструмент за неговото все по-пълно и по-прецизно описание, тъй като превръща в предмет на изследване своето основание и движение.

     Теорията  за туризма представлява достоверно научно знание, фиксирано на подходящ за целта научен език във формата  на множество взаимосвързани твърдения, които като цяло изпълняват обяснителна, предсказателна или синтезираща функция.

     Теорията  за туризма включва в състава  си понятия и закони, синтезирайки по този начин техните познавателните възможности. Чрез понятията се фиксира  качеството на изучаваните обекти в  туризма, техните основни свойства и взаимоотношения.. Законът представлява по-висша форма спрямо понятието, което означава, че не е възможно да се формулира закон, без да е налице познание за научните понятия. Макар че законът изразява същността на явленията, той не съвпада с него, а характеризира само една от връзките, само една от същността на явленията.

     Икономиката на туризма представлява система  от отношения, възникващи в сферата  на туризма в процеса на производството, разпределението, обмена и потреблението  на резултатите от туристическата дейност.

     Туристическият  мултипликатор се изразява с отношението  на доходите на туристическите предприятия, отнесени към разходите, извършвани от туристите. Ефектът на мултипликатора се получава в резултат на циркулацията на доходите, получени от туристите. Колкото по-голям е делът на дохода, изразходван в пределите на региона, толкова по-голям е ефектът на мултипликатора. При оценката на значението на мултипликатора е необходимо да се определи вида на мултипликатора. Мултипликаторът на производството измерва обема на допълнителното производство в икономиката за сметка на увеличаване на разходите на туристите. За разлика от него мултипликаторът на продажбите характеризира допълнителните обороти от стопанската дейност в резултат на увеличаването на разходите на туристите. От своя страна мултипликаторът на доходите отчита допълнителните доходи (работна заплата, арендни вноски, лихвен процент и печалби), формирани в икономиката, в резултат на увеличените разходи на туристите. И накрая мултипликаторът на заетостта характеризира количеството работни места, създадени за сметка на допълнителните разходи на туристите.

     Световният  опит показава, че икономическият растеж на страните с развит туризъм  зависи в много голяма степен от тяхната  позиция в международния туристически обмен. Това обяснява и интереса към някои от теориите на международната търговия. Теорията на абсолютното преимущество, създадена от Адам Смит, обяснява монополизацията на износа на някои страни, която е възникнала на основата на естественото преимущество, обусловено от природните ресурси и климата, а също и от придобитите преимущества, свързани с развитието на технологиите и повишаването на квалификацията на трудовите ресурси. Абсолютното преимущество играе решаваща роля за международния туризъм, това се обяснява преди всичко с природните и антропогенни ресурси в някои страни. Следващата теория е за сравнителното преимущество, създадена от Давид Рикардо и представлява по-нататъшно развитие на идеите на Адам Смит за ползата на страните от свободна търговия. Дадена страна се отказва ото производството на продукти, за които има абсолютно преимущество, и  се специализира в други по-ефективни производства, закупувайки от други страни с по-малко ресурси продуктите, от чието производство се е отказала. Теорията за сравнителното преимущество има своето място в туризма с тази разлика, че в туристическия продукт преобладават услугите, които не могат да бъдат възпроизвеждани всеки път по един и същ начин. Освен това върху цената на туристическия продукт оказват влияние разходите за придвижване (транспорт), пребиваване и евентуални други разходи. В процеса на научното познание се ражда и теорията за съотношението на факторите, която е създадена през първата половина на XX в. От шведските учени Хекшер и Олин. Теорията за съотношението на факторите обяснява специализацията на различните страни, основаваща се на международните различия в насищането на страните с фактори. Тази теория определя движението на туристическите потоци между страните. Другото уточнение се отнася за теорията за жизнения цикъл, според неините автори, продуктът еволюира, преминавайки през стадиите въвеждане, растеж, зрялост и упадък. Необходимо е да се разгледа и теорията за приликите между страните, известна още като теория на търсенето, създадена от шведския икономист Щефан Линдер. Според него разликата в степента на наситеност с фактори между страните невинаги отразява международните обмени. Едно обаче е безспорно, че множеството обмени често протичат между страни, които имат близки фактори. И накрая остава да разгледаме и теорията за влиянието на обменните валутни курсове. Тя се основава на установилата се практика сравнителните цени на продуктите в различните страни да зависят от обменните курсове на валута в тези страни. Това по-конкретно означава, че обменните курсове могат да оказват силно влияние върху туристическите потоци и тяхното международно разпределение.

Информация о работе Туризъм – основни теоритични познания